* * * 22.02.2013
красиво момиче
своенравно и диво
чувствени устни
грива от черна коса
очи сини
танцува в нежни слова...
потърсих те
...
чувство познато
миг свобода
фиаско
срути се света...
кое е това тяло?
скалите обагри кръвта
коса побеляла...
светлина,
рай?
живот...
поднася чудеса
...
тази тишина
оглуши ме...
задържам дъха си
тихо до теб
моя жена
разкъсан
от противоречия
бури, бездънни небеса
стоя безмълвен...
прости ми...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени
