12 окт. 2008 г., 17:32

22/09/06 (дует)

577 0 2
(дует с Whitening_black)

Имаш нужда от песен,
всяка малка частица
от теб да празнува.
Всички объркани мисли,
накарай всичко в теб да танцува,
защото иначе няма да мога
да продължа напред.
Всичката тази тревога
пак се надига у мен.
С моята музика пея,
в ритъма леко поклащам глава.
Всичко наред е с нея,
сякаш не виждам света,
и тя от него ме спасява,
и от мъката безкрайна.
Трудно е да я забравя
и да я запазя в тайна.

Всичките нови надежди,
но сякаш певецът вижда смъртта.
Опитвам се да се усмихна,
но той ми отвръща с тъга.
И усмивка, но покрита със сълзи,
която казва, че това е истина,
и макар дива болка в мене да пълзи,
усмихвам се и аз, замислена.
С тъжна усмивка продължавам да пея,
тишината отново ми е враг.
С цялата си чиста душа копнея
да видя в нея надеждата пак.
И макар че далече е тя,
до мене достига лъч от нея.
И не искам да живея в самота,
за приятели започвам да копнея.

Колко по-щастлив би бил света,
аз пея, но сълзите напират.
И дълбоко в моята душа,
сякаш нови надежди извират.
Едва сега, когато те виждам до мен,
разбирам смисъла на борбата,
и чувствам идващия нов ден,
и пея златна песен на зората.
С новите слънчеви лъчи
откривам те теб и ликувам.
Защото с мен ще споделиш
танца и ще танцуваш.
И двамата, носещи знание
за всичко и нашата истина,
заплатено скъпо със страдание,
танцуваме смислено безсмислени…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...