12.10.2008 г., 17:32

22/09/06 (дует)

576 0 2
(дует с Whitening_black)

Имаш нужда от песен,
всяка малка частица
от теб да празнува.
Всички объркани мисли,
накарай всичко в теб да танцува,
защото иначе няма да мога
да продължа напред.
Всичката тази тревога
пак се надига у мен.
С моята музика пея,
в ритъма леко поклащам глава.
Всичко наред е с нея,
сякаш не виждам света,
и тя от него ме спасява,
и от мъката безкрайна.
Трудно е да я забравя
и да я запазя в тайна.

Всичките нови надежди,
но сякаш певецът вижда смъртта.
Опитвам се да се усмихна,
но той ми отвръща с тъга.
И усмивка, но покрита със сълзи,
която казва, че това е истина,
и макар дива болка в мене да пълзи,
усмихвам се и аз, замислена.
С тъжна усмивка продължавам да пея,
тишината отново ми е враг.
С цялата си чиста душа копнея
да видя в нея надеждата пак.
И макар че далече е тя,
до мене достига лъч от нея.
И не искам да живея в самота,
за приятели започвам да копнея.

Колко по-щастлив би бил света,
аз пея, но сълзите напират.
И дълбоко в моята душа,
сякаш нови надежди извират.
Едва сега, когато те виждам до мен,
разбирам смисъла на борбата,
и чувствам идващия нов ден,
и пея златна песен на зората.
С новите слънчеви лъчи
откривам те теб и ликувам.
Защото с мен ще споделиш
танца и ще танцуваш.
И двамата, носещи знание
за всичко и нашата истина,
заплатено скъпо със страдание,
танцуваме смислено безсмислени…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....