(дует с Whitening_black)

Имаш нужда от песен,
всяка малка частица
от теб да празнува.
Всички объркани мисли,
накарай всичко в теб да танцува,
защото иначе няма да мога
да продължа напред.
Всичката тази тревога
пак се надига у мен.
С моята музика пея,
в ритъма леко поклащам глава.
Всичко наред е с нея,
сякаш не виждам света,
и тя от него ме спасява,
и от мъката безкрайна.
Трудно е да я забравя
и да я запазя в тайна.

Всичките нови надежди,
но сякаш певецът вижда смъртта.
Опитвам се да се усмихна,
но той ми отвръща с тъга.
И усмивка, но покрита със сълзи,
която казва, че това е истина,
и макар дива болка в мене да пълзи,
усмихвам се и аз, замислена.
С тъжна усмивка продължавам да пея,
тишината отново ми е враг.
С цялата си чиста душа копнея
да видя в нея надеждата пак.
И макар че далече е тя,
до мене достига лъч от нея.
И не искам да живея в самота,
за приятели започвам да копнея.

Колко по-щастлив би бил света,
аз пея, но сълзите напират.
И дълбоко в моята душа,
сякаш нови надежди извират.
Едва сега, когато те виждам до мен,
разбирам смисъла на борбата,
и чувствам идващия нов ден,
и пея златна песен на зората.
С новите слънчеви лъчи
откривам те теб и ликувам.
Защото с мен ще споделиш
танца и ще танцуваш.
И двамата, носещи знание
за всичко и нашата истина,
заплатено скъпо със страдание,
танцуваме смислено безсмислени…