24 янв. 2014 г., 16:47

24.01.2014

1.2K 0 3

Понякога си спомням, че съм те обичала,

най-хубавите стихове се пишат за един.

И кратък миг, живот на постоянно тичане

след тъжни сенки, преобърнати мечти...

Понякога си мисля, че ще заживея 

животът, дето го планирах с теб,

но планове да правя - вече и не смея,

а съществувам тихо ден за ден...

Понякога сънувам истинско обичане

и връщам лентата назад.

В мир със  миналото, но в отричане,

а към бъдещето често гледам на инат...

Живот ли, казват, бе да го опишеш -

опитах се да пиша, но уви.

Когато ти отнемат шанса, нищо

не заменя истината и така боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...