24 янв. 2014 г., 16:47

24.01.2014

1.2K 0 3

Понякога си спомням, че съм те обичала,

най-хубавите стихове се пишат за един.

И кратък миг, живот на постоянно тичане

след тъжни сенки, преобърнати мечти...

Понякога си мисля, че ще заживея 

животът, дето го планирах с теб,

но планове да правя - вече и не смея,

а съществувам тихо ден за ден...

Понякога сънувам истинско обичане

и връщам лентата назад.

В мир със  миналото, но в отричане,

а към бъдещето често гледам на инат...

Живот ли, казват, бе да го опишеш -

опитах се да пиша, но уви.

Когато ти отнемат шанса, нищо

не заменя истината и така боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...