24.01.2014

24.01.2014 г., 16:47 ч.

Поезия » Друга

722 0 3

Понякога си спомням, че съм те обичала,

най-хубавите стихове се пишат за един.

И кратък миг, живот на постоянно тичане

след тъжни сенки, преобърнати мечти...

Понякога си мисля, че ще заживея

животът, дето го планирах с теб,

но планове да правя - вече и не смея,

а съществувам тихо ден за ден...

Понякога сънувам истинско обичане

и връщам лентата назад.

В мир със миналото, но в отричане,

а към бъдещето често гледам на инат...

Живот ли, казват, бе да го опишеш -

опитах се да пиша, но уви.

Когато ти отнемат шанса, нищо

не заменя истината и така боли...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.