24.01.2014
Понякога си спомням, че съм те обичала,
най-хубавите стихове се пишат за един.
И кратък миг, живот на постоянно тичане
след тъжни сенки, преобърнати мечти...
Понякога си мисля, че ще заживея
животът, дето го планирах с теб,
но планове да правя - вече и не смея,
а съществувам тихо ден за ден...
Понякога сънувам истинско обичане
и връщам лентата назад.
В мир със миналото, но в отричане,
а към бъдещето често гледам на инат...
Живот ли, казват, бе да го опишеш -
опитах се да пиша, но уви.
Когато ти отнемат шанса, нищо
не заменя истината и така боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
