16 янв. 2009 г., 08:38

24.11.2008

1.2K 0 1
24.11.2008

Една година като сън отмина,
ще има още много дни.
Пораснала с една година.
Помъдряла? Може би?!?

Затворих някъде лъжите,
запазих спомените в мен.
Заключих нейде там детето
по волята на времето във плен.

Обещах на себе си да пазя
усмивки, истини, мечти.
Обещала съм – ще го направя.
Нали във мъка това ще ме крепи?

Една година като сън отмина.
Ще има още много спомени.
За тази, и за следващите ми години
ще помня най-щастливите ми дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...