24.11.2008
Една година като сън отмина,
ще има още много дни.
Пораснала с една година.
Помъдряла? Може би?!?
Затворих някъде лъжите,
запазих спомените в мен.
Заключих нейде там детето
по волята на времето във плен.
Обещах на себе си да пазя
усмивки, истини, мечти.
Обещала съм – ще го направя.
Нали във мъка това ще ме крепи?
Една година като сън отмина.
Ще има още много спомени.
За тази, и за следващите ми години
ще помня най-щастливите ми дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени