16.01.2009 г., 8:38

24.11.2008

1.2K 0 1
24.11.2008

Една година като сън отмина,
ще има още много дни.
Пораснала с една година.
Помъдряла? Може би?!?

Затворих някъде лъжите,
запазих спомените в мен.
Заключих нейде там детето
по волята на времето във плен.

Обещах на себе си да пазя
усмивки, истини, мечти.
Обещала съм – ще го направя.
Нали във мъка това ще ме крепи?

Една година като сън отмина.
Ще има още много спомени.
За тази, и за следващите ми години
ще помня най-щастливите ми дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...