1 дек. 2011 г., 16:06

* * *

905 0 1

Спирачки.

Излизам.

Не дишам.

Чужди са.

Падам.

И плача.

Очаквам те,

няма те,

лъжа се.

Месеци.

Нищо са.

Мечти-призраци,

тяло живо без признаци.

Никога

нечакаща,

всякога обичаща.

Тих звук,

камбани.

И листове раздрани.

Не искам,

не мога,

повярвай.

Къде си,

в тревога

без теб съм

и с теб съм.

Нищожна,

чакаща,

в гора изгубена,

душа дъждовна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Безстрашна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно е!Поздрав!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...