1.12.2011 г., 16:06

* * *

902 0 1

Спирачки.

Излизам.

Не дишам.

Чужди са.

Падам.

И плача.

Очаквам те,

няма те,

лъжа се.

Месеци.

Нищо са.

Мечти-призраци,

тяло живо без признаци.

Никога

нечакаща,

всякога обичаща.

Тих звук,

камбани.

И листове раздрани.

Не искам,

не мога,

повярвай.

Къде си,

в тревога

без теб съм

и с теб съм.

Нищожна,

чакаща,

в гора изгубена,

душа дъждовна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Безстрашна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е!Поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...