Спирачки.
Излизам.
Не дишам.
Чужди са.
Падам.
И плача.
Очаквам те,
няма те,
лъжа се.
Месеци.
Нищо са.
Мечти-призраци,
тяло живо без признаци.
Никога
нечакаща,
всякога обичаща.
Тих звук,
камбани.
И листове раздрани.
Не искам,
не мога,
повярвай.
Къде си,
в тревога
без теб съм
и с теб съм.
Нищожна,
чакаща,
в гора изгубена,
душа дъждовна...
© Безстрашна All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
