29.12

Поэзия » Любовная

1.4K 2 4

Страхувам се, че след тъгата

смирението ще се стопи.

Че ще превърна в хладен вятър

Доброто, дето ме крепи.

От сухотата се страхувам

очите ми от днес сковала.

И моля се в сълзи да плувам.

Да се науча на Раздяла.

Страхувам се, че ще изтлее

искрицата ми чиста Вяра.

Че утре няма да изгрее

Надеждата у птица бяла...

Страхувам се, че ще презря,

най-близкия ми лик до вчера

и няма в своята душа

лечебна прошка да намеря...

А трябва, трябва всеки страх

със обич светла да завия!

Ако след всеки сторен грях

и в теб я има... съхрани я!

Павлина Соколова

29.12.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Хареса ми! Не се страхувай! Щом имаш Вяра, Надежда и Обич (Любов!, страхът ще бяга ! Поздравления!

2022-12-31T10:32:41+02:00
Avis (Павлина Соколова)

Така е, Мария. ❤ Нека Вярата и Доброто ни водят! Нека Любовта е винаги в нас!
Прегръщам те!

2022-12-31T10:04:13+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Ти си от хората, които никога няма да превърнат "в хладен вятър / Доброто, дето ме крепи"! Вярвам в това! И знам, че твоята искрица "чиста вяра" няма "да изтлее", защото те опознах чрез прекрасните ти стихове, Поли! Дори и виртуално, това приятелство ми е скъпо и ти благодаря за него! Прегръщам те с обич и благослов!💖💋🌹

2022-12-31T09:05:45+02:00
Ida-L (Лидия)

Обичта е светло чувство, права си. Ако го притежаваме, не трябва да го губим и е добре да го развиваме. Много ми хареса мисълта ти: "...трябва всеки страх// със обич светла да завия". Светли празнии!

2022-12-30T09:42:48+02:00