29 дек. 2022 г., 22:50

29.12 

  Поэзия » Любовная
986 2 4

 

 

Страхувам се, че след тъгата

смирението ще се стопи.

Че ще превърна в хладен вятър

Доброто, дето ме крепи.

 

От сухотата се страхувам 

очите ми от днес сковала.

И моля се в сълзи да плувам.

Да се науча на Раздяла.  

 

Страхувам се, че ще изтлее

искрицата ми чиста Вяра.

Че утре няма да изгрее 

Надеждата у птица бяла...

 

Страхувам се, че ще презря,

най-близкия ми лик до вчера

и няма в своята душа

лечебна прошка да намеря...

 

А трябва, трябва всеки страх

със обич светла да завия!

Ако след всеки сторен грях

и в теб я има... съхрани я!

 

Павлина Соколова

29.12.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми! Не се страхувай! Щом имаш Вяра, Надежда и Обич (Любов!, страхът ще бяга ! Поздравления!
  • Така е, Мария. ❤ Нека Вярата и Доброто ни водят! Нека Любовта е винаги в нас!
    Прегръщам те!
  • Ти си от хората, които никога няма да превърнат "в хладен вятър / Доброто, дето ме крепи"! Вярвам в това! И знам, че твоята искрица "чиста вяра" няма "да изтлее", защото те опознах чрез прекрасните ти стихове, Поли! Дори и виртуално, това приятелство ми е скъпо и ти благодаря за него! Прегръщам те с обич и благослов!💖💋🌹
  • Обичта е светло чувство, права си. Ако го притежаваме, не трябва да го губим и е добре да го развиваме. Много ми хареса мисълта ти: "...трябва всеки страх// със обич светла да завия". Светли празнии!
Предложения
: ??:??