Dec 29, 2022, 10:50 PM

29.12

  Poetry » Love
1.4K 2 4

 

 

Страхувам се, че след тъгата

смирението ще се стопи.

Че ще превърна в хладен вятър

Доброто, дето ме крепи.

 

От сухотата се страхувам 

очите ми от днес сковала.

И моля се в сълзи да плувам.

Да се науча на Раздяла.  

 

Страхувам се, че ще изтлее

искрицата ми чиста Вяра.

Че утре няма да изгрее 

Надеждата у птица бяла...

 

Страхувам се, че ще презря,

най-близкия ми лик до вчера

и няма в своята душа

лечебна прошка да намеря...

 

А трябва, трябва всеки страх

със обич светла да завия!

Ако след всеки сторен грях

и в теб я има... съхрани я!

 

Павлина Соколова

29.12.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми! Не се страхувай! Щом имаш Вяра, Надежда и Обич (Любов!, страхът ще бяга ! Поздравления!
  • Така е, Мария. ❤ Нека Вярата и Доброто ни водят! Нека Любовта е винаги в нас!
    Прегръщам те!
  • Ти си от хората, които никога няма да превърнат "в хладен вятър / Доброто, дето ме крепи"! Вярвам в това! И знам, че твоята искрица "чиста вяра" няма "да изтлее", защото те опознах чрез прекрасните ти стихове, Поли! Дори и виртуално, това приятелство ми е скъпо и ти благодаря за него! Прегръщам те с обич и благослов!💖💋🌹
  • Обичта е светло чувство, права си. Ако го притежаваме, не трябва да го губим и е добре да го развиваме. Много ми хареса мисълта ти: "...трябва всеки страх// със обич светла да завия". Светли празнии!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...