29.12
Страхувам се, че след тъгата
смирението ще се стопи.
Че ще превърна в хладен вятър
Доброто, дето ме крепи.
От сухотата се страхувам
очите ми от днес сковала.
И моля се в сълзи да плувам.
Да се науча на Раздяла.
Страхувам се, че ще изтлее
искрицата ми чиста Вяра.
Че утре няма да изгрее
Надеждата у птица бяла...
Страхувам се, че ще презря,
най-близкия ми лик до вчера
и няма в своята душа
лечебна прошка да намеря...
А трябва, трябва всеки страх
със обич светла да завия!
Ако след всеки сторен грях
и в теб я има... съхрани я!
Павлина Соколова
29.12.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
