Душата ми е свита тихо, в ъгъла,
мълчи-безвремие, бездумие,
със шарена лъжа се е излъгала,
че близо е мечтаното безумие.
Сърцето ми отдавна очерупчено,
на две ръце обира се на покер,
и плаща с време-от молци надупчено,
в играта стара Обич,или Жокер.
© Надежда Ангелова Все права защищены