17 июл. 2024 г., 03:41  

На брега

483 0 0

Стоя на брега и се страхувам да се гмурна

защото плашат кожата ми студените морски пръски.

Но веднъж вляза ли, аз няма да се върна

и ще прекося веднъж завинаги тихите брегове гръцки.

 

Но моята посока не е ни Миконос, не е ни южен Крит,

нито пък е полуострова Пелопонес.

В дълбините ми копнежа срамно и отдавна плътно скрит

лазурен, мрачен като морската вода нощес.

 

Плувам аз с мойта лека резедава опашка,

но не съм сирена и не пея със злокобен глас.

Не душа безмилостно упоената съвест моряшка

а само мисля за лъжовната несвяст.

 

Ето го пред мен, пристигнах!

- топлото Средиземно море.

А на брега ме чака той със седефена усмивка, 

но и с поглед натежал и уморен.

 

В косата си е сплел ситни морски миди,

а в очите му топи се златен пчелен мед.

Смуглата му кожа пари жежко и щом ме види

пристъпва морно и ме обсипва с целувки наред. 

 

Аз излизам от водата, стъпалата си окъпвам

в пясъка златист, посипал мекия плаж.

Към двореца си от морски камък заедно с него се запътвам

пустинният ми красавец - нали не е мираж?

 

Сбогом мамо, тати, сбогом Ви, на всички!

Арабският ми принц ме чака там, във топъл, влажен Тунис.

Пея всяка нощ на ярките звездички

и изпадам кротко в ориенталския си унес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Македонско Девойче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...