На брега

Стоя на брега и се страхувам да се гмурна

защото плашат кожата ми студените морски пръски.

Но веднъж вляза ли, аз няма да се върна

и ще прекося веднъж завинаги тихите брегове гръцки.

Но моята посока не е ни Миконос, не е ни южен Крит,

нито пък е полуострова Пелопонес.

В дълбините ми копнежа срамно и отдавна плътно скрит

лазурен, мрачен като морската вода нощес.

Плувам аз с мойта лека резедава опашка,

но не съм сирена и не пея със злокобен глас.

Не душа безмилостно упоената съвест моряшка

а само мисля за лъжовната несвяст.

Ето го пред мен, пристигнах!

- топлото Средиземно море.

А на брега ме чака той със седефена усмивка, 

но и с поглед натежал и уморен.

В косата си е сплел ситни морски миди,

а в очите му топи се златен пчелен мед.

Смуглата му кожа пари жежко и щом ме види

пристъпва морно и ме обсипва с целувки наред. 

Аз излизам от водата, стъпалата си окъпвам

в пясъка златист, посипал мекия плаж.

Към двореца си от морски камък заедно с него се запътвам

пустинният ми красавец - нали не е мираж?

Сбогом мамо, тати, сбогом Ви, на всички!

Арабският ми принц ме чака там, във топъл, влажен Тунис.

Пея всяка нощ на ярките звездички

и изпадам кротко в ориенталския си унес.