* * *

25 авг. 2012 г., 10:13

Поэзия » Белые стихи

639 0 0

Късах си
зърненца от душата...
Та да ги изстисна,
сетне да стане вино.
А понякога
се чувствах
същински абаджия.
Грабвах плата,
гладех плата, като
млатех с млата, мислех си:
"Дали не съм ковач?"
Късах и листа,
безцветен,
за да е хвърчащ и свободен.
След туй леех
кървавия сок
въз абата и хартията,
сплесквах ги под силата
на желязното чело.
Изстреляше ли пот,
моят лик
вдъхваше
дух,
живот,
самата магия,
наричана
поезия.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения