* * *

25.08.2012 г., 10:13 ч.

Поезия » Бели стихове

640 0 0

Късах си
зърненца от душата...
Та да ги изстисна,
сетне да стане вино.
А понякога
се чувствах
същински абаджия.
Грабвах плата,
гладех плата, като
млатех с млата, мислех си:
"Дали не съм ковач?"
Късах и листа,
безцветен,
за да е хвърчащ и свободен.
След туй леех
кървавия сок
въз абата и хартията,
сплесквах ги под силата
на желязното чело.
Изстреляше ли пот,
моят лик
вдъхваше
дух,
живот,
самата магия,
наричана
поезия.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

* * *

Свързани произведения

Коментари

Предложения