* * *
Късах си
зърненца от душата...
Та да ги изстисна,
сетне да стане вино.
А понякога
се чувствах
същински абаджия.
Грабвах плата,
гладех плата, като
млатех с млата, мислех си:
"Дали не съм ковач?"
Късах и листа,
безцветен,
за да е хвърчащ и свободен.
След туй леех
кървавия сок
въз абата и хартията,
сплесквах ги под силата
на желязното чело.
Изстреляше ли пот,
моят лик
вдъхваше
дух,
живот,
самата магия,
наричана
поезия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияние Всички права запазени