* * *

25 ago 2012, 10:13

Poesía » Versos blancos

642 0 0

Късах си
зърненца от душата...
Та да ги изстисна,
сетне да стане вино.
А понякога
се чувствах
същински абаджия.
Грабвах плата,
гладех плата, като
млатех с млата, мислех си:
"Дали не съм ковач?"
Късах и листа,
безцветен,
за да е хвърчащ и свободен.
След туй леех
кървавия сок
въз абата и хартията,
сплесквах ги под силата
на желязното чело.
Изстреляше ли пот,
моят лик
вдъхваше
дух,
живот,
самата магия,
наричана
поезия.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas