* * *
Хоризонтът завърза морето
в края на мойте очи.
Танцуват птици по въжето,
Небето се пълни с пенливи вълни.
Животът пак е надвикан
от рибната тишина.
А хоризонтът е линия
от благослов на Божия ръка.
Пътят е видим за вярата,
допир на слънце с вода.
Ехото от смеха на гларуси
ражда в миг свобода.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены