Feb 26, 2007, 8:33 AM

* * * 

  Poetry
642 0 6
Хоризонтът завърза морето
в края на мойте очи.
Танцуват птици по въжето,
Небето се пълни с пенливи вълни.
Животът пак е надвикан
от рибната тишина.
А хоризонтът е линия
от благослов на Божия ръка.
Пътят е видим за вярата,
допир на слънце с вода.
Ехото от смеха на гларуси
ражда в миг свобода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??