* * *

petu6ka (Петя)
8 20

9 июл. 2007 г., 22:39

Поэзия

1030 0 2

Във тъмна нощ, с небе беззвездно,

в студена нощ, смразяваща кръвта,

дървета голи, клони буревестни,

разказващи за своята тъга,

мечти, изгубени в поляни от цветя,

роса покриваше ги, а сега слана,

цветя увехнали, поляни от цветя,

за свят изгубени във нощна пустота,

тя ходеше и бавно падаше нощта

и стъпваше върху увехнали цветя

и с нежен поглед гледаше небето

и търсеше местенце, скрито от света.

Как искаше тя спомените да остави,

да легне гола сред поляни от цветя,

очите свои да затвори, после

покой да донесе сънят.

05.07.07г.