* * *
Във тъмна нощ, с небе беззвездно,
в студена нощ, смразяваща кръвта,
дървета голи, клони буревестни,
разказващи за своята тъга,
мечти, изгубени в поляни от цветя,
роса покриваше ги, а сега слана,
цветя увехнали, поляни от цветя,
за свят изгубени във нощна пустота,
тя ходеше и бавно падаше нощта
и стъпваше върху увехнали цветя
и с нежен поглед гледаше небето
и търсеше местенце, скрито от света.
Как искаше тя спомените да остави,
да легне гола сред поляни от цветя,
очите свои да затвори, после
покой да донесе сънят.
05.07.07г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Все права защищены
