Във тъмна нощ, с небе беззвездно,
в студена нощ, смразяваща кръвта,
дървета голи, клони буревестни,
разказващи за своята тъга,
мечти, изгубени в поляни от цветя,
роса покриваше ги, а сега слана,
цветя увехнали, поляни от цветя,
за свят изгубени във нощна пустота,
тя ходеше и бавно падаше нощта
и стъпваше върху увехнали цветя
и с нежен поглед гледаше небето
и търсеше местенце, скрито от света. ...