***
Аз на Разпети петък съм родена
и кожата ми все не по мярка
и влача дълговете неплатени,
като клошар количката през парка.
И гледам, свят, гълчава, шарения
и виждам хора - три синджира роби,
но все не съм, не съм и аз от тия,
що крачат кротко крак пред крак към гроба.
И всеки път по-силна се завръщам
и на светица никак не приличам,
с ръце окървавени ви прегръщам
и жива съм, защото ви обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
