Аз на Разпети петък съм родена
и кожата ми все не по мярка
и влача дълговете неплатени,
като клошар количката през парка.
И гледам, свят, гълчава, шарения
и виждам хора - три синджира роби,
но все не съм, не съм и аз от тия,
що крачат кротко крак пред крак към гроба.
И всеки път по-силна се завръщам
и на светица никак не приличам,
с ръце окървавени ви прегръщам
и жива съм, защото ви обичам.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
