13 июн. 2007 г., 23:28

3.30 am с дъжда

1.3K 0 2
3.30 am с дъжда

Вали дъждец, вали, не спирай!
Стичай се по студеното стъкло, но не умирай!
Гали прозореца с прозрачната си сянка
и унеси уморения ми ден във сладка вечна дрямка!

Изморена съм, късно е, но няма да заспя!
Погледът си ще сливам с твоята сълза.
О, как искам капките ти да ме отвлекат!
И някъде далече от проблемите да ме заведат!♣

С дъжда да падна в някоя кална локва
и да не усещам ни желание, ни срам, ни болка!
Да минават през мен автобуси и коли,
но нищо мен няма да ме заболи!♣

Да посегна към живота си, отдавна сили нямам...
а доскоро ме крепеше нещо, в което вярвам.
Затова единственото бягство с дъжда ми остана
и в него ще открия вечна забрава!♣

Дори с часове да гледам дъжда по стъклото,

едва ли ще дойде и ще ме вдигне от леглото...
Но на тези последни мигове ще се насладя!
И на тази последна среща с дъжда!

♣♣♣

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Бл Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...