Jun 13, 2007, 11:28 PM

3.30 am с дъжда

  Poetry
1.4K 0 2
3.30 am с дъжда

Вали дъждец, вали, не спирай!
Стичай се по студеното стъкло, но не умирай!
Гали прозореца с прозрачната си сянка
и унеси уморения ми ден във сладка вечна дрямка!

Изморена съм, късно е, но няма да заспя!
Погледът си ще сливам с твоята сълза.
О, как искам капките ти да ме отвлекат!
И някъде далече от проблемите да ме заведат!♣

С дъжда да падна в някоя кална локва
и да не усещам ни желание, ни срам, ни болка!
Да минават през мен автобуси и коли,
но нищо мен няма да ме заболи!♣

Да посегна към живота си, отдавна сили нямам...
а доскоро ме крепеше нещо, в което вярвам.
Затова единственото бягство с дъжда ми остана
и в него ще открия вечна забрава!♣

Дори с часове да гледам дъжда по стъклото,

едва ли ще дойде и ще ме вдигне от леглото...
Но на тези последни мигове ще се насладя!
И на тази последна среща с дъжда!

♣♣♣

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди Бл All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...