Jun 13, 2007, 11:28 PM

3.30 am с дъжда

  Poetry
1.3K 0 2
3.30 am с дъжда

Вали дъждец, вали, не спирай!
Стичай се по студеното стъкло, но не умирай!
Гали прозореца с прозрачната си сянка
и унеси уморения ми ден във сладка вечна дрямка!

Изморена съм, късно е, но няма да заспя!
Погледът си ще сливам с твоята сълза.
О, как искам капките ти да ме отвлекат!
И някъде далече от проблемите да ме заведат!♣

С дъжда да падна в някоя кална локва
и да не усещам ни желание, ни срам, ни болка!
Да минават през мен автобуси и коли,
но нищо мен няма да ме заболи!♣

Да посегна към живота си, отдавна сили нямам...
а доскоро ме крепеше нещо, в което вярвам.
Затова единственото бягство с дъжда ми остана
и в него ще открия вечна забрава!♣

Дори с часове да гледам дъжда по стъклото,

едва ли ще дойде и ще ме вдигне от леглото...
Но на тези последни мигове ще се насладя!
И на тази последна среща с дъжда!

♣♣♣

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди Бл All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...