3.30 am с дъжда

Jun 13, 2007, 11:28 PM

Poetry

1071 0 2

3.30 am с дъжда

Вали дъждец, вали, не спирай!
Стичай се по студеното стъкло, но не умирай!
Гали прозореца с прозрачната си сянка
и унеси уморения ми ден във сладка вечна дрямка!♣

Изморена съм, късно е, но няма да заспя!
Погледът си ще сливам с твоята сълза.
О, как искам капките ти да ме отвлекат!
И някъде далече от проблемите да ме заведат!♣

С дъжда да падна в някоя кална локва
и да не усещам ни желание, ни срам, ни болка!
Да минават през мен автобуси и коли,
но нищо мен няма да ме заболи!♣

Да посегна към живота си, отдавна сили нямам...
а доскоро ме крепеше нещо, в което вярвам.
Затова единственото бягство с дъжда ми остана
и в него ще открия вечна забрава!♣

Дори с часове да гледам дъжда по стъклото,
едва ли ще дойде и ще ме вдигне от леглото...
Но на тези последни мигове ще се насладя!
И на тази последна среща с дъжда!♣

♣♣♣

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lastBlack (Ди Бл)

2007-06-16T01:11:19+03:00

благодарство!))))
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-06-15T12:17:00+03:00

Миличка , красиво си описала дъжда , но на 16 г. проблемите не са страшни! Гледай по ведро! Поздрав!