16 сент. 2008 г., 13:59

3/4 ирония

927 0 3

Буря,
водоливниците се разчупиха под безмилостния напор на водата.
Скулптурът излезе глупак.
Създаде играчка за прищевките на силите,
наместо техен аватар ;)


"Златна есен", дрън-дрън! Не мога да я понасям. Краде ми листата.
Не мога да дишам без тях, задушавам се, изпадам в кома.
Този път няма да я бъде. Обичам си листата, мои са си и ще си ги задържа.
Тъй де. Ами бора?
"Пухкави снежинки"?! Щях да се изсмея ако не ме болеше всичко. :\


Снощи гледах небето след полунощ. Голяма луна, много облаци и малко звезди.
След дъжд. Свежо, красиво, малко мрачно. Исках...
И пак стана същото, както когато видях пълнолунието на морето и жълтите цветя
(бурени някакви) пред двора и когато чух онази кошмарна песен на Queen.
Всичко започва отначало... макар да е нищо и
Край :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...