Sep 16, 2008, 1:59 PM

3/4 ирония 

  Poetry » Other
637 0 3

Буря,
водоливниците се разчупиха под безмилостния напор на водата.
Скулптурът излезе глупак.
Създаде играчка за прищевките на силите,
наместо техен аватар ;)


"Златна есен", дрън-дрън! Не мога да я понасям. Краде ми листата.
Не мога да дишам без тях, задушавам се, изпадам в кома.
Този път няма да я бъде. Обичам си листата, мои са си и ще си ги задържа.
Тъй де. Ами бора?
"Пухкави снежинки"?! Щях да се изсмея ако не ме болеше всичко. :\


Снощи гледах небето след полунощ. Голяма луна, много облаци и малко звезди.
След дъжд. Свежо, красиво, малко мрачно. Исках...
И пак стана същото, както когато видях пълнолунието на морето и жълтите цветя
(бурени някакви) пред двора и когато чух онази кошмарна песен на Queen.
Всичко започва отначало... макар да е нищо и
Край :)

© Петър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??