22 июн. 2007 г., 16:20

* * *

643 0 0

Двата трупа


Вървях си аз бавно през гората

и в миг видях хей-там мъртвец.

До бука си полегнал, на тревата,

и в дясната ръка държи венец.

 


Отидох и видях, че се разлага,

рояха се мухи около нас,

но никога до тук не се налага

да се пазя от отровния му газ.

 


Почудих се какво да правя

и тръгнах по пътеката назад,

но в миг край мен се изтъркаля

огромен вълк, премрял от глад.

 


Помислих си, че т’ва е края

и вярно, че си беше тъй,

но как се случи, аз не зная,

Че двама станахме комай.

 


Държа в ръката си венец.

Поклащам лекичко крака.

Подсмигвам и на другия мъртвец

и хайде... горе у Дома !

 

16.05.96г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...