Двата трупа


Вървях си аз бавно през гората

и в миг видях хей-там мъртвец.

До бука си полегнал, на тревата,

и в дясната ръка държи венец.

Отидох и видях, че се разлага,

рояха се мухи около нас,

но никога до тук не се налага

да се пазя от отровния му газ.

Почудих се какво да правя

и тръгнах по пътеката назад,

но в миг край мен се изтъркаля

огромен вълк, премрял от глад.

Помислих си, че т’ва е края

и вярно, че си беше тъй,

но как се случи, аз не зная,

Че двама станахме комай.

Държа в ръката си венец.

Поклащам лекичко крака.

Подсмигвам и на другия мъртвец

и хайде... горе у Дома !

16.05.96г