22.06.2007 г., 16:20

* * *

642 0 0

Двата трупа


Вървях си аз бавно през гората

и в миг видях хей-там мъртвец.

До бука си полегнал, на тревата,

и в дясната ръка държи венец.

 


Отидох и видях, че се разлага,

рояха се мухи около нас,

но никога до тук не се налага

да се пазя от отровния му газ.

 


Почудих се какво да правя

и тръгнах по пътеката назад,

но в миг край мен се изтъркаля

огромен вълк, премрял от глад.

 


Помислих си, че т’ва е края

и вярно, че си беше тъй,

но как се случи, аз не зная,

Че двама станахме комай.

 


Държа в ръката си венец.

Поклащам лекичко крака.

Подсмигвам и на другия мъртвец

и хайде... горе у Дома !

 

16.05.96г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...