Jun 22, 2007, 4:20 PM

* * *

  Poetry
646 0 0

Двата трупа


Вървях си аз бавно през гората

и в миг видях хей-там мъртвец.

До бука си полегнал, на тревата,

и в дясната ръка държи венец.

 


Отидох и видях, че се разлага,

рояха се мухи около нас,

но никога до тук не се налага

да се пазя от отровния му газ.

 


Почудих се какво да правя

и тръгнах по пътеката назад,

но в миг край мен се изтъркаля

огромен вълк, премрял от глад.

 


Помислих си, че т’ва е края

и вярно, че си беше тъй,

но как се случи, аз не зная,

Че двама станахме комай.

 


Държа в ръката си венец.

Поклащам лекичко крака.

Подсмигвам и на другия мъртвец

и хайде... горе у Дома !

 

16.05.96г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...