* * *
Стоях и гледах образът ти смътен
и ножове се забиваха във мен,
мигът на щастието, стъклен,
се счупи в онзи черен ден...
Разяждаш в мене свободата,
от нея не остана и перце,
и скитам се из нищетата,
изпълваща раненото сърце...
Така жестоко ти погуби,
пламъка във моите очи,
тъгата във сърцето ми събуди
и не вярвам нявга да заспи...
Сълзи се стичат тихо, бавно,
не мога да ги задържа,
боли ме и крещя безмълвно...
дали на пред ще продължа?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Новали Все права защищены
