* * *
Стоях и гледах образът ти смътен
и ножове се забиваха във мен,
мигът на щастието, стъклен,
се счупи в онзи черен ден...
Разяждаш в мене свободата,
от нея не остана и перце,
и скитам се из нищетата,
изпълваща раненото сърце...
Така жестоко ти погуби,
пламъка във моите очи,
тъгата във сърцето ми събуди
и не вярвам нявга да заспи...
Сълзи се стичат тихо, бавно,
не мога да ги задържа,
боли ме и крещя безмълвно...
дали на пред ще продължа?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Новали Всички права запазени
