novali (Новали)
10 75
Aug 6, 2008, 4:46 PM

* * * 

  Poetry » Love
976 0 6

 

                                       Стоях и гледах образът ти смътен

                                        и ножове се забиваха във мен,

                                        мигът на щастието, стъклен,

                                        се счупи в онзи черен ден...

 

                                        Разяждаш в мене свободата,

                                        от нея не остана и перце,

                                        и скитам се из нищетата,

                                        изпълваща раненото сърце...

 

                                        Така жестоко ти погуби,

                                        пламъка във моите очи,

                                        тъгата във сърцето ми събуди

                                        и не вярвам нявга да заспи...

 

                                        Сълзи се стичат тихо, бавно,

                                        не мога да ги задържа,

                                        боли ме и крещя безмълвно...

                                       дали на пред ще продължа?...

© Новали All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво, много тъжно!
  • Бъди силна,миличка!Поздрави за чудесния стих!
  • Крещи, но продължи!
    Поздрави, Новали!
  • Животът не спира!Може би ще мине много време преди да намериш истински покой,но трябва да продължиш напред,не можеш да спреш...не трябва...ПРОДЪЛЖИ, не спирай,колкото и да боли...
  • Ще продължиш...Времето лекува, поне така са ми казвали...и аз чакам...
  • Трябва да продължиш!!!
Random works
: ??:??