10 мая 2012 г., 01:52

* * *

1.3K 0 17

Разгневени луни

разкрещяха

съня ми,

прегърнал

разлистено цвете.

Диви очи

непрогреднали мрака,

просълзиха

очите ми.

Бликнаха

слънчеви струи

и тихото утро

прелетя над

мечтите.  

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Ганев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поклон...
  • СВЕТЛИНА ПО ПЪТЯ, ПОЕТЕ!
  • Напусна ни един прекрасен творец...Поклон!
  • болезнено тъжно...
  • Преглътнах милиони
    погледи, очи...
    сълзите им стаих
    в кръвта си.
    Превърнах ги
    в надежда.
    Летях над бездни
    радост,
    по пътя към
    звездите.
    Изпълних заръката
    на мама,
    всичко да отдам
    до сетен дъх.
    Приседнах тихо
    в края на мечтите.
    Прегърна ме
    усмивка - като светкавица
    и се стопих в
    гръдта на
    пропастта.

    Атанас Ганев - *сетен дъх


    Поклон!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...