* * *
Разгневени луни
разкрещяха
съня ми,
прегърнал
разлистено цвете.
Диви очи
непрогреднали мрака,
просълзиха
очите ми.
Бликнаха
слънчеви струи
и тихото утро
прелетя над
мечтите.
© Атанас Ганев All rights reserved.
May 10, 2012, 1:52 AM
Comments
Comments
-
-
-
-
-
Преглътнах милиони
погледи, очи...
сълзите им стаих
в кръвта си.
Превърнах ги
в надежда.
Летях над бездни
радост,
по пътя към
звездите.
Изпълних заръката
на мама,
всичко да отдам
до сетен дъх.
Приседнах тихо
в края на мечтите.
Прегърна ме
усмивка - като светкавица
и се стопих в
гръдта на
пропастта.
Атанас Ганев - *сетен дъх
Поклон!
Editor's choice
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Писмо до другия край на земята 🇧🇬
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
