10.05.2012 г., 1:52

* * *

1.3K 0 17

Разгневени луни

разкрещяха

съня ми,

прегърнал

разлистено цвете.

Диви очи

непрогреднали мрака,

просълзиха

очите ми.

Бликнаха

слънчеви струи

и тихото утро

прелетя над

мечтите.  

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поклон...
  • СВЕТЛИНА ПО ПЪТЯ, ПОЕТЕ!
  • Напусна ни един прекрасен творец...Поклон!
  • болезнено тъжно...
  • Преглътнах милиони
    погледи, очи...
    сълзите им стаих
    в кръвта си.
    Превърнах ги
    в надежда.
    Летях над бездни
    радост,
    по пътя към
    звездите.
    Изпълних заръката
    на мама,
    всичко да отдам
    до сетен дъх.
    Приседнах тихо
    в края на мечтите.
    Прегърна ме
    усмивка - като светкавица
    и се стопих в
    гръдта на
    пропастта.

    Атанас Ганев - *сетен дъх


    Поклон!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...