* * *
Във миналото спомените спят,
понякога пристигат, с тях будувам.
Гостуват ми и през деня -
припомнят мигове преди сбогуване.
Там няма възраст и лица,
явяват се различно, според случката.
И луничките почвам да броя,
и разпознавам, и налучквам.
И друга тайна имам - всеки път,
когато майка ми плете косите.
Притихвам в скута й като дете.
А тя не вижда бръчиците и сълзите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
