* * *

9.07.2021 г., 0:13 ч.

Поезия » Философска

342 0 0

Във миналото спомените спят,

понякога пристигат, с тях будувам.

Гостуват ми и през деня -

припомнят мигове преди сбогуване.

Там няма възраст и лица,

явяват се различно, според случката.

И луничките почвам да броя,

и разпознавам, и налучквам.

И друга тайна имам - всеки път,

когато майка ми плете косите.

Притихвам в скута й като дете.

А тя не вижда бръчиците и сълзите.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.