***
922
0
0
Дърветата уморено поклащат корони
над смълчаните улици, извили снаги,
а сградите - безизразни и огромни
си играят на среднощни светлини,
но бавно плуват и те в мрака,
само една луна нетлъчно бди
и търпеливо утрото чака,
без да бърза да си върви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Костова Все права защищены
