13 июл. 2011 г., 00:34

* * *

1.2K 0 5

Ще питам северния вятър,

той плаче ли за теб сега,

или случайно по стъклата

се стичат капки самота.

 

Ще питам утрото смълчано,

очаква ли смутено вън

сред листи странно разпилени

да минеш ти като насън.

 

Ще питам есента студена,

от жал ли тъне във мъгли,

или в любов несподелена

ще се загубим аз и ти.

 

Ще питам голите дървета,

дали и те скърбят така,

или сред тях стаена шета

с душа на вятър вечерта.

 

Живка Юрукова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живка Юрукова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...