* * *
Ще питам северния вятър,
той плаче ли за теб сега,
или случайно по стъклата
се стичат капки самота.
Ще питам утрото смълчано,
очаква ли смутено вън
сред листи странно разпилени
да минеш ти като насън.
Ще питам есента студена,
от жал ли тъне във мъгли,
или в любов несподелена
ще се загубим аз и ти.
Ще питам голите дървета,
дали и те скърбят така,
или сред тях стаена шета
с душа на вятър вечерта.
Живка Юрукова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Юрукова Всички права запазени
