24 июн. 2009 г., 19:41
Минават годините, ту бързо, ту бавно.
Сменят се хора, места.
А ние с тебе сме вече дървета
с кръгове на старостта.
И ден след ден
подат листата от клоните.
Сами сме в света.
А как желая в тези дни
да бъдеш моята усмивка,
погалила с любов лицето ми.
И в радоста, и в тъгата да си спирка,
където да намирам аз подслон. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация