24.06.2009 г., 19:41

****

708 0 0

Минават годините, ту бързо, ту бавно.

Сменят се хора, места.

А ние с тебе сме вече дървета

с кръгове на старостта.

И ден след ден

подат листата от клоните.

Сами сме в света.

 

А как желая в тези дни

да бъдеш моята усмивка,

погалила с любов лицето ми.

И в радоста, и в тъгата да си спирка,

където да намирам аз подслон.

 

До мен да бъдеш и когато

моята звезда угасва на небето.

И преди последният лист да се отрони,

да имаме с тебе общи спомени.

 

И после в прегръдка до камината,

понесени назад в времето,

да си спомняме спокойни за дните,

в които с тебе се намерихме.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...