***
Ти помниш ли, че аз живях,
че бях аз тиха и смирена?!
На улицата под дъжда стоях,
щастлива, че отново съм родена.
Сега се връщам аз към мрака,
към моята единствена утеха.
Пред моята врата Смъртта ме чака
защото всички други своя път поеха.
И нека бурята да стихне,
и нека се превърна в светлина.
И нека Тя ми се усмихне,
студена да притихне моята снага.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Все права защищены
