Ти помниш ли, че аз живях,
че бях аз тиха и смирена?!
На улицата под дъжда стоях,
щастлива, че отново съм родена.
Сега се връщам аз към мрака,
към моята единствена утеха.
Пред моята врата Смъртта ме чака
защото всички други своя път поеха.
И нека бурята да стихне,
и нека се превърна в светлина.
И нека Тя ми се усмихне,
студена да притихне моята снага.
© Ивелина All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
