Ти помниш ли, че аз живях,
че бях аз тиха и смирена?!
На улицата под дъжда стоях,
щастлива, че отново съм родена.
Сега се връщам аз към мрака,
към моята единствена утеха.
Пред моята врата Смъртта ме чака
защото всички други своя път поеха.
И нека бурята да стихне,
и нека се превърна в светлина.
И нека Тя ми се усмихне,
студена да притихне моята снага.
© Ивелина All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
