23 дек. 2011 г., 21:05

***

698 0 3

И всяка твоя болка преминава в мен.
И всяка твоя радост ме опива.
И изгревът на твоя слънчев ден
с изгрева на моя ден се слива.

О, преданост,
                    наречена любов...
Преплетени са корени и клони.
Ведно са събрани
                        и молба,
                                     и зов,
и огнени,
            и мрачни небосклони.
О, преданост,
                   наречена любов...
Безкрайна.
               Без очаквана отплата.
Ако е нужно,
                    с тебе съм готов
да тръгна
               и да прекося земята.
Ако е нужно, ще загивам с теб.
Ако потрябва - с теб ще се възраждам.
Ще бъда и невинност на дете.
И зрелост
              с неутолима жажда.
И нека твоят път да е суров.
Пак всеки трепет ще отеква в мене.
Когато сме и живи.
                           И нетленни...
О, преданост, наречена любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...