nota (Кирил Иванов)
4 0
23.12.2011 г., 21:05 ч.

*** 

  Поезия » Друга
581 0 3

И всяка твоя болка преминава в мен.
И всяка твоя радост ме опива.
И изгревът на твоя слънчев ден
с изгрева на моя ден се слива.

О, преданост,
                    наречена любов...
Преплетени са корени и клони.
Ведно са събрани
                        и молба,
                                     и зов,
и огнени,
            и мрачни небосклони.
О, преданост,
                   наречена любов...
Безкрайна.
               Без очаквана отплата.
Ако е нужно,
                    с тебе съм готов
да тръгна
               и да прекося земята.
Ако е нужно, ще загивам с теб.
Ако потрябва - с теб ще се възраждам.
Ще бъда и невинност на дете.
И зрелост
              с неутолима жажда.
И нека твоят път да е суров.
Пак всеки трепет ще отеква в мене.
Когато сме и живи.
                           И нетленни...
О, преданост, наречена любов.

© Кирил Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??